"Крисчън сайънс монитор": За българските медици свободата не е лека

    

В продължение на осем години пет български медицински сестри се намираха в либийски затвор, обвинени в преднамерено заразяване на 426 деца в ХИВ, мечтаейки за дена в който ще бъдат освободени и ще разкрият обвиненията като подправени.

Този ден дойде и вече мина повече от година, а медиците са изправени пред все по-грубата действителност докато се приспособяват към живота обратно в България, пише американското издание "Крисчън сайънс монитор", цитирано от агенция Фокус. 

Докато работят с продуцентите на получилия номинация за Оскар филм "Хотел Руанда" за заснемането на филм по техния случай, истинският живот за тях няма холивудски край.

Въпреки че либийските власти признаха, че медицинските сестри са били измъчвани, за да направят самопризнания, някой българи все още вярват, че те са виновни. Други ги смятат за опортюнисти и че опитват да използват ситуацията около себе си за неприемливо обезщетение. В действителност много от медиците твърдят, че се борят, за да свържат двата края.

"Много съм разочарована от хората. Не само заради отношението към нас в Либия, но и заради изключително негативната реакция към нас тук в България", казва Валентина Сиропуло, която е сред сестрите, върнали се на работа в болницата, в която са работили преди заминаването за Либия.

Още от самото начало на задържането им българските власти не са възприели ареста на сестрите като нарушаване на човешките права, въпреки множеството доказателства на западни експерти, че либийската здравна система е виновна.

Вместо това българските власти третират медиците като граждани, които са извършили престъпление в чужбина и трябва да бъдат екстрадирани и съдени в родината си.

Петте все още се борят за това да изчистят имената си и настояват пред Комисията по човешките права на ООН за компенсации от Либия.