Неповторимата Коканова отново оживява на екрана

    

Предпремиерата на филма ще се състои на 7 декември в Дома на киното, а на 11 декември лентата ще бъде показана и в Сатиричния театър, където ще бъде организиран специален ден по повод 70-годишнината от рождението на Невена Коканова. Зрителите на БНТ ще видят 50-минутния филм на 12 декември, веднага след предаването "Панорама".

Документалният филм за любимата българската актриса се снима в София и Белград, като в него се появяват хора от най-близкото обкръжение на Коканова, изиграла незабравими роли в "Тютюн", "Крадецът на праскови", "Момчето си отива", "Матриархат" и пр. Някои от тези лица до сега не са появявали на екран.

Продуцент, автор на идеята за създаването на филма и сценарист, е Георги Тошев, оператор е Виктор Попов, а режисьор - Мария Арангелова. Лентата се очаква да бъде завършена до края на ноември.

"Всички работим с много сърце по продукцията. Полагаме много труд и се надяваме, че филмът ще е интересен на зрителите", споделиха специално за Actualno.com хора от екипа.

Дебютът на любимката на цяла България е в средата на 50-те години в театъра, а в киното се появява за първи път във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков (1957 г.). Следват незабравимите й роли в екранизацията на "Тютюн" (1962), "Крадецът на праскови" (1964), "Карамбол" (1966), "Дъх на бадеми" (1967), "Отклонение" (1967), "Инспекторът и нощта" (1963), "Момчето си отива", (1972), "Дърво без корен" (1974), "Матриархат" (1976), "Трите смъртни гряха" (1980), "Дами канят" (1980), "Опасен чар" (1984), "Вечери в Атнимовския храм" (1988), "Сезонът на канарчетата" (1993) и много др.

Невена Коканова спечелва сърцата не само у нас, но и зад граница. През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилей". В продукцията вземат участие още Георги Калоянчев, Николай Дойчев, Георги Черкелов, Николай Узунов и редица други български и чуждестранни артисти.

В творческата си кариера бележитата актриса има удоволствието да работи с режисьори като Никола Корабов, Людмил Стайков, Христо Христов, Иван Андонов, Рангел Вълчанов, Стефан Димитров, Въло Радев, Гриша Островски, Тодор Стоянов и др.

Невена Коканова ни напуска на 3 юни 2000 г., но в паметта на своите близки, колеги, приятели и почитатели остана все така "жива", "искряща" и "изящна".

В спомените си режисьорът Павел Павлов разказва как е посрещнал новината за нейната кончина. Седмица преди това е бил при нея, именно тогава тя му е забранила повече да я посещава. А докато признаците на неизбежното са били толкова болезнено ясни, той се е опитвал всячески да я ободри.

В тези години радиото е източникът, от който непоправимото става ясно. И докато Павлов пътува в автобуса, тягостна тишина е обзела пътуващите, защото "първата дама на българското кино" и сияйната й усмивка вече ги няма.

Още приживе неповторимата актриса повтаря неколкократно, че има кой да я посрещне на оня свят. Става дума за майка й, с която много са се обичали. По някаква случайност, или не, Невена Коканова приключва земния си път на 3 юни, един ден след датата, на която е починала майка й.

Ден след кончината на Невена Коканова, в неделя, по Канал 1 излъчват телевизионната постановка "Лодка в гората" по разказ на Николай Хайтов. Дори и тогава обаче кончината на именитата актриса не може да бъде възприета - огромна скръб е обхванала сърцата на всички, обикнали образа на единствената царица на българското кино.

След 43 години от началото на своята кариера, Невена Коканова бе оставила в паметта на българските ценители на изкуството образа на една изключителна жена - "жилава", "вдъхновена", "гальовна", "емоционална", "разтуптяваща" ...

В едно от последните си интервюта "първата дама на българското кино" благодари на Бога за ролите, които е успяла да изиграе през живота си, като определя филмите "Тютюн", "Крадецът на праскови", "Отклонение" и "Спомен за близначката" като "бая големи канари в творческата биография".

Тайната на успеха й и безкористната й любов към драматичното изкуство прозират ясно в няколко думи, отронени от нейната уста: "Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява".