|
През август списание L'Europeo говори за любов, а историите, които разказва, са посветени на едни от най-загадъчните любовни авантюри през ХХ век. Всички проявления на любовта и нейните различни лица - страст, фанатичност, агресия, вярност, ревност, изневяра и секс, намират място в третия брой на L'Europeo. Текстовете са на Паулу Коелю, Фредерик Бегбеде, Ролан Барт, Ървин Уелш, Барбара Тротер, Алберто Моравия. Етюди за любовта разказват още Любен Дилов-син, Петър Волгин, Георги Тошев, Виргиния Захариева, Елена Колева, Милена Фучеджиева. В писмо специално до българското издания на L'Europeo Паулу Коелю също споделя своите мисли за най-силното чувство. Той препоръчва на читателите да се потопят в книгата на най-известния съвременен ливански писател Халил Джубран - Пророкът. Калина Андролова прави дисекция на любовната авантюра между Шон Пен и Мария-Луиза Чиконе. В началото на всяка връзка ревността ни се струва забавна, "храна за егото", но скоро тя се превръща в кошмар. В кошмар се превръщат и отношенията на семейство Пен. Шон ревниво пази личното си пространство, а за разлика от него Мадона не спира да повтаря "няма да съм доволна, докато не стана известна колкото Господ". Само две години след сватбата, Мадона започва бурна връзка със сина на Джон Кенеди. Мечтите на материалното момиче да се обвърже със знатната фамилия обаче са убити от влиятелната и загрижена Джаки, която ревниво брани сина си от жената с разпуснат сексуален имидж. След Джон, Мадона се впуска в лесбийски авантюри, което още повече вбесява Шон. Той не може да понесе идеята за развод и в късния следобед на 28 август 1988 г. нахлува в дома на Чиконе, подлагайки я на най-мъчителните физически и психически девет часа в живота й. "Аз принадлежа на жените по цял свят", не спирал да се оправдава Марлон Брандо. L'Europeo ни понася към безбройните любовни приключения на актьора, прочул се като истински секс-гладиатор. След много авантюри, вманиачени до болка жени и изпепеляваща страст, актьорът, отказал Оскара си в знак на протест против геноцида на индианците, заключва, че празнотата е верен негов спътник, а единственото спасение от нея е откровението на секса. Също като в "Последно танго в Париж"... The show must go on е историята на ексцентричния Фарук Булсара, по-известен като Фреди Меркюри, с единствената хетеросексуална авантюра в живота му - Мери Остин. "Не бих могъл да се влюбя в мъж по същия начин, както в нея", признава Меркюри. На 24 ноември 1991 г. той умира от СПИН, но Мери остава негов спътник през целия му живот: от времето на артистичния Фреди, притежател на магазин за дрехи втора употреба, през луксозния и бляскав живот, профукан в оргии и пиршества, до сетния му дъх. "Рисувам себе си, защото много време прекарвам в самота", споделя Фрида Кало, любовта на Диего Ривера. Едва на 20 години, Фрида остава почти неподвижна. Болестта полиомиелит я оставя с окъсен крак и накуцване за цял живот. По-късно тя преживява жестока катастрофа, в която стоманен лост на тролейбус прониква през лявото й бедро и излиза през матката. Подареният от баща й статив се превръща в единствена утеха на безпомощната Фрида и тя рисува безспир. Четката я среща с мъжа на живота й, известния художник Диего Ривера. Любовта пламва моментално, защото, всъщност, двамата много си приличат. Нейното театрално облекло и грим, прикриващи прекършеното й тяло, привличат опустошително прословутия женкар Диего. И в двамата пулсира демон, демонът на твореца - разрушение, хаос, желания, влечения, предателства. Изневери, буйна страст по латиноамерикански и една неизживяна любов... "Щом има сексуално желание, моралът не важи." - така обяснява Уди Алън връзката си с доведената дъщеря на дългогодишната си спътница Мия Фароу. И не чувства нито грам свян нито от майка й, нито от когото и да било. Симпатичен хипохондрик и неуравновесен любовник, темата на неговия живот винаги е била "любовта на грозника". Във своите филми Уди играе самия себе си - смотан нюйоркски интелектуалец с дебели ретро очила, който обаче пленява жените с изящен финес и прелъстителна нежност. В ексклузивно интервю за L'Europeo бившият премиер Иван Костов открито разговаря за любовта на тълпата, за некултивираните народни ценности и политическото положение в страната. Андрей Баташов и Аня Пенчева разкриват своите тайни за любовта на сцената и в живота, за страстта и флирта. В броя са включени избрани любовни откъси от "Фрагменти на любовния дискурс" на френския семиотик, критик и философ Ролан Барт, откъс от романа "Скука" на италианския писател Алберто Моравия, откъс от "Windows on the world" на Фредерик Бегбеде и Ерика Джонг. За да опише любовта, L'Europeo се допита и до шотландския писател Ървин Уелш. В специално интервю с Калина Андролова той открито разговаря за своите креватни тайни, за истинската любов и секса, за насилието в секса, мастурбацията и порното. Ето и част от интервюто с Ървин: "Често свеждате любовта до циничната й форма: "Жена лежи по гръб и някакъв тип я чука". Така ли изглежда в своята същност любовта? Просто едно чукане? Има различни гледни точки. Всеки усеща любовта по своя начин. Човек е щастлив и когато наранява, и когато е нараняван. Не е ли нараняването по-дълбоко стигане до някого? Да, така мисля. Хората наистина обичат насилието, защото то носи по-голяма възбуда и всъщност е именно това, което донякъде нашите тела са създадени да правят. Един много добър секс от техническото изпълнение ли зависи или от чувстването на любовта?"
|