Медиите в Източна Европа: по-малко свобода на словото

    

Източник: сп. "Икономист"

Вземете някой словашки вестник и ще го прочетете доста бързо, но това може да се окаже депресиращо. През последните седмици основните ежедневници излизат с празни първи страници с черни рамки в знак на протест срещу нов медиен закон, който ще даде големи права всеки споменат в някоя статия да излезе със същото по размер опровержение.

Международните медийни наблюдатели остро се нахвърлиха срещу закона. Те са разтревожени от влошаването на свободата на медиите в Източна Европа. Новият словашки закон влиза в сила на 1 юни. Ако някой, споменат във вестникарска статия, подаде оплакване, редакторът ще е длъжен да публикува неговия отговор, освен ако не успее да убеди съда да отсъди друго.

Опровержението не може да бъде придружено от допълнителен редакционен коментар. Отказът да се отпечата такова опровержение може да доведе до големи глоби. Правилата за право на отговор са нещо обичайно в няколко европейски държави, но словашкият закон е най-строг и може да се окаже най-деспотичен. Правителството, коалиция на популисти и националисти, настоява, че законът ще направи медиите по-отговорни.

"Законът не застрашава свободата на печата. Той просто издига интереса на обществото над интереса на издателите", заяви министърът на културата Марек Мадярич. Словашките медии не са безукорни. Предстоящ доклад на Институт "Отворено общество", организация финансирана от Джордж Сорос, споменава за "плагиатство, отказ да се правят поправки и скрит конфликт на интереси".

Въпреки това има основание за притеснение как словашкият премиер Роберт Фицо може да използва закона. Той е в деликатни отношения с медиите, които атакуват правителството му заради мудност и предполагаема корупция. Фицо отказва да дава интервюта, понякога дори да приема въпроси от критични журналисти и нарече някои ежедневници "проститутки".

Някои журналисти припомнят мрачния период на деветдесетте години, когато авторитарното правителство на Владимир Мечиар (който в момента е един от малките коалиционни партньори на Фицо) изложи на риск приемането на Словакия в ЕС и НАТО. (В интерес на истината, предшественикът на Фицо - Микулаш Дзуринда, който беше възхваляван в чужбина за своите реформи, също беше в конфликт с пресата и веднъж беше обвинен в медиите в подслушване на противници.)

Новият словашки закон привлича най-силно вниманието. И на други места обаче има обаче тревожни случаи на своеволни правни ограничения върху свободата на словото. В България клеветата срещу публични фигури (широка категория, която може да включва и видни бизнесмени) е престъпление, което може да се наказва с глоба. Журналистите може също така да бъдат съдени за засягане на "честта и достойнството" на дадено лице. Цели 60 случая влязоха в съда през 2006 г., а през 2007 г. бяха заведени нови 100 дела.

В Румъния миналата година Конституционният съд възстанови суров закон срещу клеветата, който криминализира "обидата". Въпреки това ефектът му върху свободата на пресата бледнее пред факта, че повечето основни медии са собственост на трима магнати, участващи в политиката, и че в държавните медии има политическа намеса. Американският посланик в Букурещ Никълъс Тобмън заяви, че "законодателите трябва да увеличат поемането на отговорност от своя страна, вместо да се опитват да спъват усилията на свободните медии да изпълняват законната си роля в Румъния или чрез криминализиране на усилията на журналисти, или чрез друг вид сплашване на независимите медии."

Всичко това са лоши новини за регион, който преди се гордееше с възродената си свобода. А лошите закони са само част от пейзажа. В годишния доклад на базираната в Ню Йорк правозащитна организация "Фридъм хаус", който ще бъде публикуван на 29 април, бившите комунистически страни показват най-големия относителен спад в свободата на медиите в света, главно заради впечатлението за политизиране на публичните обществените радиостанции и телевизии. Спадът е по-голям отколкото в Азия, Африка и Латинска Америка.

Така резултатът на Латвия спада от 19 на 22 (всяка държава получава 0 до 100 точки, където 0 е най-високата оценка от гледна точка на свобода на медиите), след като правителството изглежда е оказало натиск върху обществената телевизия да отразява Русия по-внимателно. Резултатът на Словакия пада от 20 на 22, на Словения от 21 на 23, а на Полша от 22 на 24. Медийните наблюдатели на Сорос повтарят оценката на "Фридъм хаус".

"Политиците смятат, че тези обществени медии трябва да бъдат "техни"", казва Мариус Драгомир, който публикува поредица от подробни доклади за обществените медии в региона. След като присъединяването към ЕС вече е благополучно договорено, политиците сега смятат, че могат по-спокойно да експлоатират плодовете на властта. Политизираните обществени медии са полезен инструмент за манипулация на гласоподавателите, особено когато частните телевизии се ръководят от приятелски настроени магнати.

Подобни тенденции са тревожни. Но всичко е относително. Наскоро руският вестник "Московский кореспондент" писа за ширещия се слух за предполагаема връзка на президента Владимир Путин с хубавата гимнастичка Алина Кабаева. След като Путин го порица, таблоидът, който заедно с опозиционния вестник "Новая газета" е собственост на един и същи човек, беше бързо спрян от своя издател. Подобно събитие би било немислимо в новите държави членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Поне засега. БТА