В априлския брой на списание ПИК в рубриката Тема на броя ще прочетете за системите, базирани на мултифондове, в рамките на които осигурените за пенсия лица могат да избират оптималния за тях инвестиционен портфейл според предпочитаното съотношение риск - доходност.

Такива системи действат в страни като Чили, Мексико, Перу, Унгария, Естония, Словакия, Швеция и Латвия. Очаква се от 2009 г. и у нас осигурените лица да имат тази възможност. Целта е да се обвърже равнището на риска на инвестиционния портфейл с инвестиционния хоризонт на осигуреното лице, като по този начин се увеличи очакваният размер на бъдещата му пенсия.

Първоначално мултифондовете ще се внедрят в доброволните, а по-късно и в задължителните - универсални и професионални пенсионни фондове. За да се удовлетворят нуждите на различните осигурени лица техните средства да се управляват при различно ниво на риск и да се отговори на необходимостта средствата в периода на изплащане на пенсии да се управляват при по-ниско ниво на риск, от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване предлагат в доброволните фондове да се обособят инвестиционни портфейли с цел отделно инвестиране на средствата.

Това предложение е част от множеството предложения, които асоциацията е оформила в проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Предлага се инвестиционните портфейли да са обособени имущества за инвестиране при спазването на различни инвестиционни принципи и правила.

В рубриката Кой управлява парите, четете интервю с Николай Ялъмов, управляващ финансова група Капман.

"Винаги когато говорим за доходността от един портфейл в ценни книжа, трябва да я съпоставим с рисковете в този портфейл. В момента наблюдаваме корекция на пазара, която е от ноември насам и която според мен е изключително възпитателна за всички участници на пазара - казва той. След повече от две години и половина почти постоянен ръст и високи доходности, достигането на които е мечта за повечето инвеститори в Европа и в света, е нормално да има корекция.

Друг е въпросът, че никой не може да каже колко дълго ще продължи. Затова неслучайно ние формираме балансиран портфейл, който при една такава ситуация да гарантира стабилност на инвестициите. От друга страна, никой не отрича, че фундаментът в българската икономика е добър, и тъй като борсата е огледало на икономиката, макар и понякога по-изкривено, реално очакваме, че фундаменталният ръст на икономиката дава потенциал на пазара на ценни книжа да се развива във възходяща посока въпреки сегашната корекция.

Но пак казвам, сегашната корекция е изключително здравословна, особено за тези инвеститори, които в последната година имаха неблагоразумието да считат, че инвестирайки определена сума пари на борсата, задължително ще спечелят. Това е спекулативен интерес, който няма инвестиционен характер.

Практиката е показала, че до момента, в който даден инвеститор не реализира ефективна загуба, не говоря да загуби парите, които е вложил, а за загуба, която може да е 2 или 3% от инвестираната сума, той не е наясно с рисковете. Борсата все пак е рисков пазар, който носи доходи, но има и риск.

Какво актьорът Христо Мутафчиев попита Димана Ранкова, заместник-председател на КФН, ръководещ "Надзор на инвестиционната дейност" можете да прочетете в броя.

"В качеството си на председател на Съюза на артистите аз трябва да мисля по-пазарно - казва Мутафчиев. - Известно ми е, че бих могъл да играя на фондовата борса. Но ми е трудно да обясня на управителния съвет на съюза.

Ако им спомена, че ще играем на борсата с парите на артистите, те казват - сакън, не. Моят въпрос е с какво точно се участва на борсата - с пари, с ценни книжа, с имоти? Какво означава да играеш на фондовата борса?"

"Първо тръгваме от парите - отговаря Димана Ранкова. - Оттам насетне купуваме ценни книжа, най-вече акции, все още това е най-популярната ценна книга у нас. Разбира се, трябва да се инвестира в добрата акция, защото тя дава защита срещу моментни сривове и съответно получавате доходност. А съвет къде да инвестирате може да получите от борсовите посредници.

В страните с по-големи традиции в този пазар са познати и други инструменти, но тук основно се купуват и продават акции, а печалбата идва от движението в цените на тези книжа, от това да купиш на по-ниска цена, а впоследствие да продадеш по-скъпо. Покачването на цената, разбира се, е резултат от множество фактори, но при доказани добри финансови показатели и добър мениджмънт на дружеството цените на неговите акции е естествено да се повишават."

В рубриката Застрахователен портфейл ще прочетете, че България е на път да се прочуе в света с твърде ниската цена на човешкия живот.

Обезщетенията от застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при смърт на пътя най-често са между 20 и 30 хил. лв. По-рядко се присъждат суми от порядъка на 50 хил. лв., а е прецедент да се постигне обезщетение от 70- 00 хил. лв., и то единствено в съда, като това отнема поне две години "ходене по мъките" на наследниците.

А доста по-срамен е прецедентът в една-две застрахователни компании, при който на наследниците се изплащат обезщетения за починал 5  или 10 хил. лв. с "доброволно" подписано споразумение между тях и застрахователя.

За определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди в някои от напредналите страни в ЕС се прилагат методики с критерии, които създават правила, така че неимуществените вреди да се определят по един и същи начин за едни и същи /или сходни/ събития, адекватно на конкретния случай.

Предложението за разработване на подобна методика и у нас, уреждаща претенциите за неимуществени вреди, е ново за българския застрахователен пазар. Павел Кърлев, председател на Федерацията на потребителите в България, сподели, че застрахователите се мъчат да отложат във времето решаването на този въпрос. Федерацията предлага методика, която е съобразена с размера на премиите по застраховката у нас.

Реалистично е да има единна методика, която урежда обезщетенията при неимуществените вреди, но трябва да се регламентира законово с точно фиксирани минимални и максимални обезщетения в случай на смърт и инвалидност.

В противен случай претенциите в съда ще продължават да бъдат немотивирани и нереално високи, коментира Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на ЗПАД "Алианц България". Намираме идеята за добра и сме съгласни с предприемането на подобни стъпки.

Дали да се приеме моделът на Великобритания или друг, обаче следва аргументирано да се прецени и съобрази в пряка връзка с условията в България, смята Румен Янчев, председател на УС и изпълнителен директор на ЗПАД Булстрад Vienna Insurance Group.

0