КНСБ: Оптимизирането на персонала в БНТ и БНР да се извършва чрез диалог

    

"Настояваме оптимизирането на персонала в националните медии да се извършва само при конструктивен диалог и в съгласие със синдикалните организации в БНР и БНТ, при спазване параметрите на колективното трудово договаряне."

Това се казва в писмо на президента на КНСБ Желязко Христов до министър-председателя Сергей Станишев с копия до генералния директор на БНТ Уляна Пръмова и генералния директор на БНР Валерий Тодоров относно подготвяното чувствително намаление на числеността на персонала в двете национални медии БНТ и БНР.

КНСБ заявява, че освобождаването на един значителен контингент от професионалисти в БНТ и БНР ще доведе до дисбаланс при осъществяване на необходимата на всички ни тяхна дейност за утвърждаване на демократичните принципи на гражданското общество у нас.

В писмото д-р Христов изтъква, че погледнато хронологично, всеки Бюджет на Република България през последните години залага драматично недофинансиране на заетия персонал в БНР и БНТ.

В БНР се заделят бюджетни средства за 981 души, а реално там работят 1506 души. В БНТ се определят средства за 1330 души., а всъщност там са заети 1900 души.

"Въпреки това, с относително постоянен състав и без допълнително бюджетно финансиране, колективът на БНР от септември 2007 г. успя да започне излъчването на нова програма "Радио София", а от март 2008 г. на 24-часово излъчване преминаха още 4 от петте регионални радиостанции (РРС) в страната.

Без допълнителни финансови и човешки ресурси започна и излъчването на интегрирани радиопредавания на БНР - София и РРС и предстои откриването на нова регионална програма.

В БНТ пък на дневен ред е разкриването на нов регионален канал; преминаването на 24-часово излъчване на Сателитен канал "България"; както и на нов канал за филми, музика и спорт.", се казва още в писмото на президента на КНСБ.

Има опасност спуснатото отгоре бюрократично редуциране на професионални кадри да доведе до закриване на уникални дейности и интересни предавания в двете медии.

Правителството трябва да отчита и факта, че за разлика от частните медии, които работят с по-малък състав, Българска национална телевизия и Българско национално радио са призвани с една широкоспектърна и целева програмна схема да очертават обективно и в съзвучие с националните интереси приоритетите на демократичното ни обществено развитие.

КНСБ счита, че финансираните от републиканския бюджет национални медии не трябва да бъдат ограничавани в своята дейност, а трябва да бъдат стимулирани за авторитетна, конкурентоспособна борба на глобалния пазар на новини, събития и идеи, но затова трябват средства.

Средства за пълното навлизане на цифровизацията, на сателитно 24-часово излъчване и т.н. Развитието на националните електронни медии и необходимото разширяване на бъдещата им дейност, разкриването на нови РРС са задачи, които изискват необходимите човешки и финансови ресурси.

КНСБ счита, че механичните съкращения на 12% от персонала в БНР и БНТ - институциите с високо обществено доверие и рейтинг - ще накърнят интересите не само на работниците и служителите в тези медии, но и на цялото общество.