|
В заглавната си статия, представена в три части, новият брой на сп. National Geographic България ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в класическата цивилизация на маите - култура, която достига до славно величие и изключителен разцвет, но впоследствие запада. Първата част проследява процъфтяването на маянската култура, в резултат на разширяването на връзките на няколко градове държави, разположени във влажните гори в Южно Мексико и северната част на Централна Америка, със съседни и други култури, довело до връх в художествените постижения на маите, характерни за класическия маянски период. Някои нови открития определят пристигането на завоевателя Огън Е Роден през 378 г. сл.Хр. като решаващо за тази промяна. Те свидетелстват, че чрез сключването на съюзи, въвеждането на нови династии и разгръщайки влиянието на родната си страна, този загадъчен аутсайдер е стимулирал зараждането на нова епоха. Благодарение на изключителните фотографии на Саймън Норфолк, част втора на статията представя величието на маянската култура чрез останките от колосалните й храмове - някои вече разкрити и издигащи се насред влажната гора, други още полузарити в земята. Размерът на тези изключителни паметници на културата, техните сложни стенописи и колоритен архитектурен стил свидетелстват за величието и силата на тази цивилизация, доминираща в региона стотици години наред. Част трета се опитва да отговори на въпроса: Как е възможно една от най-развитите цивилизации в света просто да изчезне? Учените са единодушни, че това не е резултат от един-единствен фактор, а следствие от комбинация от злощастни събития, случили се в различни части на света на маите, които взети заедно довели до пълния срив на тяхната култура. Някои от тези катастрофални събития са били свръхнаселеността на региона (земята, населявана днес от 400 000 души, е приютявала близо 10 милиона през VIII век), серията от продължителни суши и изтощаването на обработваемите земи, довели до сериозен глад, както и традиционните съперничества и междуособици, които впоследствие прерастват в неконтролируем военен конфликт. Друга водеща статия в августовския брой на сп. National Geographic България ни отвежда в Ню Орлийнс. Докато много от неговите жители са твърдо решени да възстановяват домовете си, разрушени от урагана Катрина, авторът Джоуъл К. Бърн-младши разглежда не само тяхната привързаност към родния град, но и факта, че новите им домове също са в опасност, при това със знанието на правителството, строителните инженери и други експерти. Бърн, автор на материала, предсказващ ураганни наводнения на територията на Ню Орлийнс (публикуван в сп. National Geographic през 2004 г.), интервюира редица експерти и твърди, че градът е застрашен от още по-силни бури. Ню Орлийнс потъва, морските нива се покачват вследствие на промените в климата, в града липсва необходимата инфраструктура, която да го предпази от бедствия, и въпреки това не се очаква изграждането й в близко бъдеще. В действителност, вероятността буря със силата на Катрина да удари Мексиканския залив това лято е 50 на 50. И докато Инженерният корпус на армията на САЩ твърди, че е възстановил дигите до нивото им преди Катрина, добавил е нови по-сигурни защитни стени, монтирал е нови пропускателни отвори и изпомпвателни съоръжения в уязвимите отводнителни канали на града, няколко независими експерти са убедени, че рискът от наводнения остава застрашително висок и че ново бедствие от рода на Катрина е неизбежно. Много от засегнатите участъци са ремонтирани, но учените твърдят, че укрепителната система на града не е в състояние да устои на друг ураган от такава величина. В статията са посочени няколко слаби точки в градската система срещу наводнения, които могат да доведат до следващ потоп. "Най-бедните жители на Ню Орлиънс са тези, които ще платят цената, а заслужават нещо повече", заявява Бърн. "Те трябва да знаят реалния риск, на който са изложени семействата и домовете им, и да изискват по-добра защита от местното и федералното правителство. В опасност са и жителите на крайбрежните наводнявани райони в цялата страна. Градове като Сан Франциско и Маями са силно застрашени, вследствие на все по-разрушителните бури и покачващото се ниво на Световния океан, и трябва да обърнат особено внимание и да се поучат от случилото се в Ню Орлийнс." Историята е подкрепена с покъртителните фотографии на Тайрон Търнър, самият той от Ню Орлийнс. Новият брой на сп. National Geographic ни разказва за лова на нарвали - зъбатите китове, наричани още "морски еднорози" и ценени заради дългите им, спираловидно извити бивни, както и заради тяхната кожа и мас. От векове тези едри животни са неразделна част от културата и бита на канадските инуити. Правителството все още им позволява да убиват нарвали, но дали популацията им е устойчива? Няма точна статистика за това колко такива кита биват убити всяка година и колко от тях биват изпускани при изтеглянето им на сушата. През пролетта ловците инуити излизат на ръба на леда и се целят с пушки срещу нарвалите. И докато някои от простреляните китове биват хващани с куки и изкарвани на брега, други се "изгубват" - те или отплуват ранени, или потъват на океанското дъно. Авторът фотограф Пол Никлин апелира към инуитите да запазят гордото си наследство, като обучават по-добре младите си ловци, както и да преоткрият мъдростта на мисията за опазване на природата. Българският принос към августовския брой на сп. National Geographic България e статията "Клиника в края на града". Авторът на текста Мария Кондакова и фотографът Димитър Градинаров разказват историята на спасителния център на "Зелени Балкани" в Стара Загора - единственият, който приема пострадали животни от цяла България. Създаден предимно от орнитолози, центърът работи главно с птици, които по цял свят са и най-уязвими от човешкото влияние. Голяма част от тях са от редки и защитени видове - орли, лешояди, соколи, мишелови, ястреби, блатари, сови, чапли, пеликани и много други. След лечението много от пациентите се завръщат сред природата - в природни паркове и други защитени райони, където няма да бъдат заплашени от агресията на хората.
|